Д-р Гергана Петрова: За мен хирургията е като изкуство - изисква прецизност и внимание към детайла
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Гергана Петрова е ученик на Университета Алберт-Лудвиг във Фрайбург, Германия. Завършва образоването си през 2018 година, а през 2021 година придобива научна и просветителна степен “доктор по медицина ”. През 2024 година придобива компетентност “Хирургия ” в Медицински факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”. Има специализации и образования в Германия, Турция, Румъния.
Към момента доктор Петрова е част от екипите експерти на УМБАЛ Лозенец.
Член е на Българско сдружение по колопроктология, European Hernia Society и European Association of Endoscopic Surgery
Д-р Петрова, по какъв начин взехте решение да се посветите на медицината? Кое събитие беше определящо за този Ваш избор?
В детските си години непрекъснато се занимавах със избавяне и гледане на бедстващи животни, главно котки и птици, и ги водех при баба ми да им оказваме помощ дружно. Винаги ми е било доста жалост да виждам друго създание да страда и все желаех да мога да направя нещо, с цел да му оказа помощ. След това в учебно заведение най-интересни ми бяха биологията и химията и извънредно доста ме вълнуваше по какъв начин действа тялото на индивида и по какъв начин всичко в него е взаимно обвързвано. Не мисля, че е имало съответно събитие, което да ме подтикне за решението да се посветя на медицината. По-скоро е цялост от желанието ми да оказвам помощ както на хора, по този начин и на животни, дружно с научния ми интерес към анатомията и физиологията на индивида.
С какво Ви притегли хирургията?
Хирургията постоянно е била единствената компетентност за мен, тъй като в нея всичко е доста на практика ориентирано, а аз съм много пряк и прецизен човек. Харесва ми да работя с ръцете си, за мен тя е като изкуството – изисква точност и внимание към детайла. Понякога и въображение. На мен персонално ми работи и като медитация – забравяш за всичко друго отвън операционната и се концентрираш напълно върху процеса на работа, тъй като нищо не е по-важно от индивида на операционната маса в този миг.
В хирургията ми харесва и радикалното решение на редица болести – отстраняваш източника на заболяването и в доста от случаите пациентът се смята за оздравял, за разлика от доста други клинични специалности, които са свързани с дългогодишно лекуване, изписване на голям брой лекарства преди да видиш усъвършенстване в пациента.
Получили сте образованието си в Германия, в един от най-старите академични градове на Европа – Фрайбург. Кой е най-силният Ви спомен от тези години, какво от наученото се стараете да съхраните и придвижите в работата си в България?
Университетът във Фрайбург е един от най-хубавите в Германия, има мощни обичаи в медицината. Научила съм се на доста неща там – труд, автономия, подреденост, отстояване на мнението, приемливост, почитание към хората, без значение от генезис, вяра, раса и възраст. Конкурентността е на много високо равнище и изисква от всеки да дава най-хубавото от себе си, с цел да си резервира мястото в университета, а след това и в работата. Всички тези качества са ме построили като персона и доктор и мисля, че съумявам сполучливо да ги приложа и у нас в моята процедура.
Кои са Вашите най-хубави учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и като доктор?
Аз съм много деен човек и се пробвам непрекъснато да намирам способи да усъвършенствам образованието си независимо. Не мога да уточнявам един човек като мой преподавател по хирургия, имала съм достойнството да се срещна и работя с едни от най-хубавите експерти в Германия, Австралия, България, Турция, Румъния, Португалия и постоянно съм научавала по нещо ново от тях, което ми е помогнало да се развия като експерт и персона.
Ако би трябвало да назова някого, който ми служи за образец като хирург и чието равнище бих се радвала даже на половина да реализира в кариерата си, то това е проф. Виолета Димитрова – най-успешната жена в хирургията у нас. Имах изключителната чест и наслаждение да работя през по-голямата част от специализацията си с нея в екип и тя ме е научила да бъда мощна, уверена, смела и виновна в специалността. Благодарна съм на ориста, че ме срещна с нея. За страдание, в България към момента дамите в хирургията, които съумяват да доближат високо професионално развиване, каквото тя има, са доста малко.
Имате доста участия в разнообразни образования и курсове. Кои области на хирургията намирате за най-предизвикателни и имате предпочитание да им се посветите по-задълбочено?
Моят професионален интерес сега е в лапароскопската и роботизираната хирургия на болести на горния интестинален тракт, жлъчно-каменната болест и херниите на коремната стена. Също по този начин се занимавам с диагностика и лекуване на рак на гърдата, което намирам за все по-предизвикателно и сложно, защото изисква екип от доста експерти, доста интензивно задълбочаване в онкологията, радиологията и образната диагностика.
Ракът на гърдата е заболяване от изключително обществено значение и считам, че е извънредно значимо то да бъде по-добре разбрано както от пациентите, по този начин и от сътрудниците ни и дружно да съумяваме да го диагностицираме и лекуваме по-успешно.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в контакта с пациентите и околните им?
Най-голямото задоволство за мен носи усмивката и спокойствието на пациента, когато е поверил здравето си в твоите ръце. Доверието на пациентите към лекаря е двустранен развой. Неизвестното и непознатото постоянно пораждат боязън. Затова аз обичам да изяснявам на пациентите си в детайли и с елементарни думи преди всяка интервенция какво тъкмо ги чака преди, по време и след интервенцията, от време на време даже им рисувам схеми от кой орган какво се отстранява и по какъв начин се възвръща целостта на анатомията, какво ги чака по-късно и какво зависи от тях да създадат за себе си. Опитът ми демонстрира, че осведомеността е най-хубавото „ лекарство “ срещу страха от интервенция.
Кои етични правила във взаимоотношенията си с тях и с сътрудниците си се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия?
Винаги и при всяко събитие съм почтена и директна с пациентите и сътрудниците си. Спестяването на информация намирам за нездравословно и даже рисково в някои случаи.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?
В свободното си време обичам да пътувам колкото се може по-далече и на по-топло. Обичам да спортувам, да сготвям и да се срещам с приятелите и фамилията ми. За жал не разполагам с толкоз доста свободно време и мъчно комбинирам всичките си ползи.
Коя Ваша професионална фантазия бихте желали да видите осъществена в най-близко време?
Бих желала изискванията за работа в България да доближат тези в Германия в околните 5-10 години. И тук не имам предвид единствено финансовите условия, ами равнището на медицина, което се практикува там – равнището на базите на образование, равнището на опазване на здравето, равнището на схващане и последователност на по-опитните сътрудници към по-младите, отношението на пациентите към лекарите.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Гергана Петрова е ученик на Университета Алберт-Лудвиг във Фрайбург, Германия. Завършва образоването си през 2018 година, а през 2021 година придобива научна и просветителна степен “доктор по медицина ”. През 2024 година придобива компетентност “Хирургия ” в Медицински факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”. Има специализации и образования в Германия, Турция, Румъния.
Към момента доктор Петрова е част от екипите експерти на УМБАЛ Лозенец.
Член е на Българско сдружение по колопроктология, European Hernia Society и European Association of Endoscopic Surgery
Д-р Петрова, по какъв начин взехте решение да се посветите на медицината? Кое събитие беше определящо за този Ваш избор?
В детските си години непрекъснато се занимавах със избавяне и гледане на бедстващи животни, главно котки и птици, и ги водех при баба ми да им оказваме помощ дружно. Винаги ми е било доста жалост да виждам друго създание да страда и все желаех да мога да направя нещо, с цел да му оказа помощ. След това в учебно заведение най-интересни ми бяха биологията и химията и извънредно доста ме вълнуваше по какъв начин действа тялото на индивида и по какъв начин всичко в него е взаимно обвързвано. Не мисля, че е имало съответно събитие, което да ме подтикне за решението да се посветя на медицината. По-скоро е цялост от желанието ми да оказвам помощ както на хора, по този начин и на животни, дружно с научния ми интерес към анатомията и физиологията на индивида.
С какво Ви притегли хирургията?
Хирургията постоянно е била единствената компетентност за мен, тъй като в нея всичко е доста на практика ориентирано, а аз съм много пряк и прецизен човек. Харесва ми да работя с ръцете си, за мен тя е като изкуството – изисква точност и внимание към детайла. Понякога и въображение. На мен персонално ми работи и като медитация – забравяш за всичко друго отвън операционната и се концентрираш напълно върху процеса на работа, тъй като нищо не е по-важно от индивида на операционната маса в този миг.
В хирургията ми харесва и радикалното решение на редица болести – отстраняваш източника на заболяването и в доста от случаите пациентът се смята за оздравял, за разлика от доста други клинични специалности, които са свързани с дългогодишно лекуване, изписване на голям брой лекарства преди да видиш усъвършенстване в пациента.
Получили сте образованието си в Германия, в един от най-старите академични градове на Европа – Фрайбург. Кой е най-силният Ви спомен от тези години, какво от наученото се стараете да съхраните и придвижите в работата си в България?
Университетът във Фрайбург е един от най-хубавите в Германия, има мощни обичаи в медицината. Научила съм се на доста неща там – труд, автономия, подреденост, отстояване на мнението, приемливост, почитание към хората, без значение от генезис, вяра, раса и възраст. Конкурентността е на много високо равнище и изисква от всеки да дава най-хубавото от себе си, с цел да си резервира мястото в университета, а след това и в работата. Всички тези качества са ме построили като персона и доктор и мисля, че съумявам сполучливо да ги приложа и у нас в моята процедура.
Кои са Вашите най-хубави учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и като доктор?
Аз съм много деен човек и се пробвам непрекъснато да намирам способи да усъвършенствам образованието си независимо. Не мога да уточнявам един човек като мой преподавател по хирургия, имала съм достойнството да се срещна и работя с едни от най-хубавите експерти в Германия, Австралия, България, Турция, Румъния, Португалия и постоянно съм научавала по нещо ново от тях, което ми е помогнало да се развия като експерт и персона.
Ако би трябвало да назова някого, който ми служи за образец като хирург и чието равнище бих се радвала даже на половина да реализира в кариерата си, то това е проф. Виолета Димитрова – най-успешната жена в хирургията у нас. Имах изключителната чест и наслаждение да работя през по-голямата част от специализацията си с нея в екип и тя ме е научила да бъда мощна, уверена, смела и виновна в специалността. Благодарна съм на ориста, че ме срещна с нея. За страдание, в България към момента дамите в хирургията, които съумяват да доближат високо професионално развиване, каквото тя има, са доста малко.
Имате доста участия в разнообразни образования и курсове. Кои области на хирургията намирате за най-предизвикателни и имате предпочитание да им се посветите по-задълбочено?
Моят професионален интерес сега е в лапароскопската и роботизираната хирургия на болести на горния интестинален тракт, жлъчно-каменната болест и херниите на коремната стена. Също по този начин се занимавам с диагностика и лекуване на рак на гърдата, което намирам за все по-предизвикателно и сложно, защото изисква екип от доста експерти, доста интензивно задълбочаване в онкологията, радиологията и образната диагностика.
Ракът на гърдата е заболяване от изключително обществено значение и считам, че е извънредно значимо то да бъде по-добре разбрано както от пациентите, по този начин и от сътрудниците ни и дружно да съумяваме да го диагностицираме и лекуваме по-успешно.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в контакта с пациентите и околните им?
Най-голямото задоволство за мен носи усмивката и спокойствието на пациента, когато е поверил здравето си в твоите ръце. Доверието на пациентите към лекаря е двустранен развой. Неизвестното и непознатото постоянно пораждат боязън. Затова аз обичам да изяснявам на пациентите си в детайли и с елементарни думи преди всяка интервенция какво тъкмо ги чака преди, по време и след интервенцията, от време на време даже им рисувам схеми от кой орган какво се отстранява и по какъв начин се възвръща целостта на анатомията, какво ги чака по-късно и какво зависи от тях да създадат за себе си. Опитът ми демонстрира, че осведомеността е най-хубавото „ лекарство “ срещу страха от интервенция.
Кои етични правила във взаимоотношенията си с тях и с сътрудниците си се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия?
Винаги и при всяко събитие съм почтена и директна с пациентите и сътрудниците си. Спестяването на информация намирам за нездравословно и даже рисково в някои случаи.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?
В свободното си време обичам да пътувам колкото се може по-далече и на по-топло. Обичам да спортувам, да сготвям и да се срещам с приятелите и фамилията ми. За жал не разполагам с толкоз доста свободно време и мъчно комбинирам всичките си ползи.
Коя Ваша професионална фантазия бихте желали да видите осъществена в най-близко време?
Бих желала изискванията за работа в България да доближат тези в Германия в околните 5-10 години. И тук не имам предвид единствено финансовите условия, ами равнището на медицина, което се практикува там – равнището на базите на образование, равнището на опазване на здравето, равнището на схващане и последователност на по-опитните сътрудници към по-младите, отношението на пациентите към лекарите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ